Методика

Изследователски проблем

През последното десетилетие и половина в образователната ни система се случват интензивни промени и реформи, по-конкретно в рамките на основното и средното образование, които водят до непрекъснати промени в учебните програми (концептуални и съдържателни аспекти), а тенденциите за обновяване на учебния процес стават все по-видими. Промените се основават на новите знания за развитието на качественото образование, на световните и европейски тенденции за образование, основано на компетенции, на дигитализацията на образованието, както и на целия ни предишен опит и стремежи за подобряване на качеството на преподаване и учене в нашите училища, които трябва да се превърнат в място за учене и развитие на мотивирани ученици, готови да придобият очакваните компетенции.

По отношение на компетенциите, през 2004 г. Европейската комисия изготви документ за ключовите европейски компетентности, които по същество се основават на нуждите на обществото, което има за основа знанието, което не трябва да остава един и уникален компонент, който се придобива в образованието. Следователно, в допълнение към ученето,компетенциите наблягат на развитието на умения и нагласи, тоест ценности сред учениците. (Ключови компетентности за учене през целия живот, 2006 г.). И така, компетенциите имат тези три изключително важни компонента, които трябва да се развият чрез образователния процес в задължителното училищно образование.

Следователно инвестирането в основни умения става все по-важно и се изисква от всяко качествено образование. По-специално, новите начини на учене стават все по-нетрадиционни и преди всичко цифрови, като се има предвид голямото въздействие, което цифровите технологии имат днес в образованието, в резултат на многобройните по-гъвкави учебни среди. Следователно запомнянето на факти и информация понякога може да има смисъл, но изобщо не е достатъчно за напредъка и успеха на човек. Напротив, умения като: обучение за решаване на проблеми, критично мислене, способност за сътрудничество, самоконтрол и т.н. са умения, които са много важни в бързо променящото се общество. Тези умения могат да генерират нови идеи, нови теории, нови продукти и разбира се – знания.

В резултат на бързите и ежедневни промени в обществото и икономиката, които придават реален смисъл на бъдещето и нуждите на бъдещите поколения в цифровата ера, през май 2018 г. Европейската комисия препоръча преглед и преразглеждане на ключовите европейски компетентности.

Иновативният набор от компетенции през 2018 г., необходими за личностно развитие, промоция на здравето, пригодност за заетост и социално приобщаване, се формира не само за социално и икономическо развитие, но и благодарение на различни инициативи, които Европа предприема през последното десетилетие. Специално внимание се отделя на изучаването на езици, на насърчаването на дигиталните и предприемаческите компетенции, на значението на общите ценности във функционирането на нашето общество, както и на мотивацията на младите хора. (Препоръка на Съвета относно ключовите компетентности за образованието през целия живот, 2017 г.).

Всички реформи и промени в образованието по специален начин засягат учителя, който е бил, е и ще бъде опората на съвременния образователен процес, фактор номер едно, от който зависи успешното провеждане на преподаването, въпреки все по-широкото приложение на съвременни учебни и аудио-визуални средства. (Попова-Коскарова, 1997:185). Не случайно великият немски педагог Дистервег подчертава, че „училището струва толкова, колкото и учителят“ (Disterweg, цитиран от Л. Гогоска: 1994: 25). Поради тези причини може да се подчертае, че непрекъснатото професионално развитие на учителите (отвореност към обучения, които ще допринесат за динамичен и творчески процес на преподаване) е много значима, както социална, така и лична нужда.

Наясно сме, че в днешно време учениците получават широк спектър от информация от най-ранна възраст извън преподаването, а с повишаването на общия, материалния и културния стандарт на родителите и с развитието на средствата за масова комуникация, след това домашните електронни микрокомпютри, видеоклипове и т.н. им стават достъпни много източници на информация, понякога с най-високо качество. От друга страна, съвсем естествено е учениците да се обръщат към учителите за различни обяснения или по-широки прозрения, свързани с конкретния предмет или извън него, например от ежедневието. Тяхната нужда ще бъде посрещната от онези учители, които не само са добре запознати с професията си, но се отличават с по-широка обща култура.

Затова още веднъж ще подчертаем, че естеството на учителската професия е такова, че изисква от учителя да учи постоянно, да следва постиженията в професията си и да се усъвършенства систематично в нея.

По думите на Брайса, „учителят е софтуерът в училището. А най-ценният хардуер е безполезен, ако няма софтуер, който да го стартира, мести, поддържа и развива“ (Brajsa, 1995: 10). Ето защо не случайно се казва, че тайната на успешното училище се крие в активния мозък както на учителя, така и на ученика. Затова e и основният въпрос: как да повишим креативността и желанието на учителя да възприема и прилага иновации, така че в същото време да се повиши и мотивацията на учениците да учат, която за съжаление е много ниска в днешно време в нашите училища.

Всеки ден сме свидетели на изблици на недоволство от страна на учениците от монотонния учебен процес, който не допринася за придобиването на функционални знания.

Поради тези причини желанието на учителите да използват разнообразни аудио-визуални материали, но и да ги създават сами (напр. кратки видеоклипове), които могат успешно да се използват за образователни цели в цялостния образователен процес, става наложително за повишаване на качеството, т.е. неговата ефективност. Преподавателите са съгласни с факта, че преподаването, в което се използват аудио-визуални средства (а в днешно време и дигитално, като видео съдържание), носи свежест и жизненост и прави образователния процес много по-интересен, но в същото време и по-ефективен, поради големите възможности, които филмът има като учебно средство.

Прилагането на видео съдържание в преподаването може да бъде успешно на всички нива на образование, подходящо е за по-младата училищна възраст, но и за по-възрастното училищно население. Сред неговите предимства можем да отделим следното:

  • Видео съдържанието в преподаването внася свежест и разчупва монотонността в образователната работа.
  • Повишава се умението да се забелязват реакции, процеси, събития, инциденти, човешко поведение и т.н.
  • Знанията, придобити в преподаването, в което се прилага видео съдържанието, са много по-ясни, по-разбираеми и могат да бъдат по-лесно приложени в практическия живот.

Така че преподаването, в което видео съдържанието се прилага като учебно средство, има много по-голяма стойност и насърчава креативността на учениците, а овладяването на учебното съдържание е много по-лесно, по-динамично и с по-голяма трайност на знанията, но и с по-голяма възможност за тяхната приложимост.

Видео съдържанието може да се използва успешно във всички учебни предмети и е особено подходящо за преподаване: чужд език, история, роден език, но също и в естествените науки (биология, география), а също така е важно и може да се прилага в предметите по изкуствата. Голяма част от видео съдържанието за образователни цели може да бъде намерено в YouTube, но има и образователно съдържание, за което не могат да бъдат намерени подходящи видеоклипове. Ето защо би било най-добре, ако учителите могат да се обучат да създават видео от няколко минути, със съдържание от учебната програма по подходящи предмети, което след това да бъде представено на учениците.

Това е най-добрият начин за развитие на креативността сред преподавателския състав, а когато има креативен учител, ще има креативни ученици, които също ще бъдат насърчавани да участват в създаването на видео съдържание. Това е същността на нашия проект „… and Action“, който има крайната цел: обучение на учителите да създават видео съдържание за образователни цели, за да направи преподаването по-интересно, креативно, иновативно, динамично и най-важното – подходящо за придобиване на функционални (приложими) знания.

Да мотивира учителите да развиват своята креативност и да излизат от традиционните рамки на преподавателската дейност и да мотивират учениците да постигат по-високи резултати.

При създаването на видео съдържание обаче е необходимо да се спазват педагогическикритерии и принципи:

  • Съответствие с възрастта и способностите на учениците.
  • Съответствие с учебния план и произтичащото от него тематично съдържание.
  • Съдържанието за насърчаване на интелектуални дейности от по-високо ниво на таксономията на Блум (както от когнитивната, така и от афективната област) – прилагане на учене, анализ, синтез, оценка, а не просто запаметяване на факти и данни или пасивно възприемане на информация.
  • Съдържанието трябва да допринесе за изграждането на нагласи и развитието на ценности сред учениците за устойчиво развитие.
  • Да се спазват задачите на нравственото възпитание и да не се насърчават стереотипи, предразсъдъци и т.н. различия по отношение на пол, раса, политическа принадлежност и др.

В контекста на представените по-горе педагогически критерии е необходимо съдържанието, което ще бъде обект на създаване на видео, да бъде внимателно подбрано от екип от учители и педагози.

 

Предмет на изследването

Предмет на нашето изследване е обучението на преподавателския състав за създаване на видео съдържание за образователни цели.

Цел и задачи на изследването (общи и специфични)

Общата цел на изследването е да се проучи нуждата на училищата, т.е. на учителите, за създаване и прилагане на видео съдържание за учебни цели и техния капацитет за развитие в този контекст.

Специфичната цел е да се обучат 16 учители (от страна партньор) от 4 училища (начални и средни) за създаване и прилагане на видео съдържание за учебни цели:

От поставената по този начин цел възникват следните задачи на изследването:

– Да се проучи мнението на учителите за това доколко са готови (имат желание) да участват в обучение по създаване на видео съдържание за учебни цели, т.е. да придобият дигитални компетенции.

  • Да се проучат възгледите и мненията на учителите относно важността на използването на видео съдържание в учебния процес: по отношение на мотивацията на учениците, динамиката на преподаването, постигането на по-добри резултати и др.
  • Да се проучат мненията на учителите, ако са имали опит в създаването на видеосъдържание.
  • Да проучи мнението на учителите за това колко познания имат за някои инструменти за създаване на видео съдържание.
  • Да се проучи мнението на учителите за най-ефективния начин за интегриране на видеосъдържание в програмите по отделни теми на събитието

Извадка от изследването

Извадката ще се състои от 100 учители от начални и средни училища от всички партньорски държави, които ще бъдат избрани на случаен принцип. Планира се предварително проучване на 15-20 учители за проверка на въпросника.

Изследователски методи, техники и инструменти

Изборът на изследователски методи, техники и инструменти зависи от естеството на предмета, тоест от неговата същност и характер. Като се има предвид, че нашето изследване има атеоретичен и емпиричен характер, считаме, че за най-подходящи са следните методи на изследване: – метод на теоретичен анализ – описателен метод.

С метода на теоретичния анализ и описателния метод се изучават теоретичните основи на цялостното изследване. Всъщност споменатите методи ще бъдат приложени в теоретичната част на изследването, където ще бъдат обхванати и анализирани подходящи източници, които са в контекста на нашия изследователски предмет.

От изследователските техники ние считаме техниката на проучването за най-подходяща за нашето изследване и поради тези причини вземаме решение за подходящия изследователски инструмент, който ще бъде приложен, който е анкетен лист (въпросник) със затворени въпроси, с които ще събираме мнения и нагласи на учителите според изследователския проблем. Въпросникът ще съдържа 20-30 въпроса, от които първите 4-5 са общи и се отнасят до: училището, в което работят: основно или средно, години трудов стаж, възраст и т.н. като независими променливи, които след това ще преминем през отговорите на учителите.

Избираме онлайн анкета чрез формуляра на Google.

При статистическата обработка ще се използва стандартен статистически пакет SPSS (Статистически пакет за социални науки).

Според стандартната методология на изследването, след обработката на данните следва техният анализ и интерпретация.